РАЗГЛАГО̀ЛСТВАМ СЕ и РАЗГЛАГО̀ЛСТВУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар., сега ирон. Разприказвам се, разбъбрям се, разбърборвам се. Само ти днес се много разглаголствува, байно, и си позволи одеве такива деликатности. Ив. Вазов, Съч. IХ, 29. Драга Женичка, .. Аз се разглаголствувах неволно и може би досадих ти с това неинтересно писмо, което ти с мъка ще дешифрираш. Ив. Вазов, ПЕМ, 135-136. — Децата са нашият кръст и нашата тиха радост — разглаголствува се през това време дамата. — Не можете да си представите колко нерви са необходими, за да се опази едно дете! Г. Георгиев и др., ЖП (превод) [еа]. — Напечатаха доста приличен некролог. Да ѝ е драго на вдовицата да го чете, някак си хем възвишен, хем сдържан. Този път не се разглаголстваха както обикновено. Ж. Янков, СС (превод) [еа].